Здравейте мацки...Всички вие работещи, неработещи, тъжни, щастливи, влюбени, разлюбени дами...! Как сте? Лятото си отива...за съжаление. Моят любим сезон се изплъзна като нежен пролетен аромат на полски цветя през отворен прозорец. Така бързо и неусетно, че не съм сигурна дали съм успяла да му се насладя максимално пълноценно.
"Есен, есен...умиращ сезон" се пее в една известна българска песен. И наистина е така. Тъжен сезон е есента. Красив, но тъжен. Природата бавно се приготвя за своя зимен сън, листата падат тъжни, изсъхнали и безжизнени. Скоро и улиците ще започнат да опустяват. Все по-често ще се разминаваме със забързани хора, тичащи от точка А до точка Б, треперещи от студ, бързащи да се приберат у дома на топло  и да се излегнат на канапето с чаша горещ чай...Няма ги вече разходките на вън до късна доба - тогава (след 20 часа е най-приятно за разходка) през жаркия сезон, няма ги детските гласчета пред блоковете до 21,22 часа вечер, няма ги красивите нощни гледки - милиарди звезди, покрили небето като ефирна пелена...
За мен тази пролет и лято бяха най-щастливите в живота ми! Роди се дъщеря ми - най-прекрасното, прелестно красиво създание, дощло сякаш като дар от Бога! В момента в който я видях разбрах, че най-щастливия период от живота ми предстои! Щатслива съм на всеки залез, всяка капка дъжд, всяка блещукаща звезда в небето...И идването на този малко тъжен и мрачен сезон ме прави щастлива! Защото тя е тук до мен, цялото щастие на света е дощло при мен и съм благодарна на Вселената за това!
Пожелавам на всяка от вас да намери своето щастие и да се наслаждава на всеки миг от живота ...защото поводи за щастие ИМА, само трябва да отворим очите си за тях...